Ако в България имаше действаща правосъдна система, действаща полиция и гражданско общество, създаването 

 

на специализиран съд щеше да остане единствено в мокрите сънища на управляващите. Ако начело на страната ни не беше  премиер-силовак, правосъден министър без нито ден  стаж в съдебната зала и вътрешен министър – физкултурник, днес по родните географски ширини едва ли щеше да отвори врати извънреден съд. 

Във вторник, сред гръмки аплаузи и след четиримесечни колизии и кадрови проблеми, той все пак стана факт, след като бе създаден по идея именно на ГЕРБ. 

Според официалното съобщение до медиите, четирите спецмагистратури са създадени с цел да гледат бързо и точно делата срещу организирани престъпни групи и корупция. Зад цялата тази уж богоугодна идеология всъщност прозират едни други, доста нечистоплътни цели, отдавна отречени в демократичните държави – ренесанс на старата полицейска максима „когато ме критикуваш, ще мълчиш“. 

Т. е. осъществяване на саморазправа с противници на властта и поставяне на независимата съдебна система на колене пред управляващите. 
След създаването на специализирания съд, юристите вкараха в лексиката нов правен термин – слугинаж в правораздаването, с което изглежда се изчерпват функциите на извънредното съдилище. 

Защото фактите говорят друго. Те доказват, че подобно чудо на страната ни не е нужно. Според изследване на неправителствени организации, за две години – от 2007-ма до 2009-а, за корупция и правонарушения, извършени от организираната престъпност, с присъди са по-малко от 2% от общия брой на осъдените в страната. 

Юристите са категорични: „Обстоятелството, че МВР е провело определен брой акции с определен брой задържани лица не е нещо извънредно, а би трябвало да е рутинна работа на полицията. И това не е причина за създаване на такива съдилища. Същите дела могат да се гледат и в гражданските магистратури по общия ред“. 

За хората на Борисов, чиито думи често пъти изпреварват всякаква мисъл, подобна структура обаче се оказва от първа необходимост. Защото така властимащите ще могат да узаконят безсилието си, което проявяват в борбата с организираната престъпност, и ще прикрият  отчайващия дефицит на професионални качества у подопечните на Цветанов. 

Истината  е, че резултатът от шумно рекламираните акции „Мошениците”, „Силоваците”,  „Лапачите“ и пр. е по-смешен от самото им наименование. Към днешна дата нито един герой от полицейските операции, които трябваше да покажат и на обществото ни, и на Европа, че родното МВР е постигнало поредната грандиозна победа над престъпността, не се намира в затвора с присъда. И причината за това често се крие в порочната практика нашата полиция „първо да пипа, после да пита“. 

Следствие на това доказателства, които се събират, така и не успяват да издържат в един нормален граждански съд. Затова и няма осъдени. В бързината да заловят възможно най-голям брой „абсолютни престъпници“ разследващите пренебрегват момента със събирането на надеждни доказателства и заподозрените биват безпроблемно оправдавани. 

Смущаващ е и още един факт – при създаването на новата спецмагистратура е заложено изискването за разследване и присъди в максимално кратки срокове. Така управляващите на практика неглижират необходимостта прокуратура и съд да се запознават предварително с материалите. Достатъчно е обвинението да заяви в съдебна зала, че подсъдимият е   „престъпник“ и съдията се освобождава от ангажимента да си губи времето със свидетели и прочие процесуални алабализми, доверявайки се изцяло на полицейското разследване. 

Според изискванията, след приключване на разследването на прокурора ще бъдат дадени 15 дни, за да напише обвинителния акт. След внасянето му в съда, в рамките на 15 дни ще бъде насрочена и дата за делото. Такъв е срокът и за обявяване на присъдата с мотивите към нея след последната дума на подсъдимия.  

Как ще се приложи всичко това на практика и съвместима ли е тази скорост с границите на човешките възможности, така че  професионално да се изпълни поставената задача, е пълна мистерия. Защото опитът показва, че материалите в процесите срещу организирани престъпни групи често са с обем, в пъти по-голям от романите на Толкин, а броят на свидетелите е колкото един училищен клас. 

Колко часа в денонощието ще бъдат необходими на съдията Х, за да се запознае за две седмици с материалите по делото за колко минути ще трябва да свали самоличността на свидетелите и с каква скорост адвокатите ще трябва да изложат пледоариите си, за да приключи делото в толкова кратки срокове, са въпроси, които би трябвало да бъдат разглеждани от хронолозите на Гинес. 

За българския народ остава висящ и един друг въпрос – когато присъдите на този спецсъд започнат да се отменят от Страсбург, дали обезщетенията отново ще бъдат стоварени върху главите на данъкоплатците и колко ще им струва кефа на ГЕРБ да си създаде машина за издаване на присъди срещу враговете.

За българския народ остава висящ и един друг въпрос – когато присъдите на този спецсъд започнат да се отменят от Страсбург, дали обезщетенията отново ще бъдат стоварени върху главите на данъкоплатците и колко ще им струва кефа на ГЕРБ да си създаде машина за издаване на присъди срещу враговете.

България има действаща съдебна система.... ако е задръстена с дела и ужасни процедури- те са дело на Парламента... останалите - не дейсват в правни рамки- медиината система е направо извратена, освен че манипулира, се срамува от българската култура и смачква всяки опит за гражданско общество. Де юре сме парламентарна република, а де факто сме медийна диктатура